Сканирай с нашето приложение за допълнителната информация.
Може да свалите приложенито ни от
Google Play и
App Store
Светилището на великите богове (Кабирите) в Палеополис, о. Самотраки
Палеополис, о. Самотраки в Еврос, ГърцияСветилището се намира върху северния бряг на острова, западно от античния град. Най-ранните следи от религиозни практики тук датират от VII в. пр. Х., а масивни постройки започват да се изграждат през първата половина на IV в. пр. Х., строителството продължава предимно през следващото столетие и стига чак до ранния римски период. Светилището е било посветено на култа и мистериалните обреди в чест на т.нар. „велики богове”, почитани през периода на гръцката и римската античност. Кои и какви точно са били боговете на Самотраки, които се споменават от древните автори като „кабири”, си остава загадка.
Светилището на великите богове или кабирите през античността е било най-важният култов център на острова. Вероятно то не е било централното светилище на близкия град, а религиозен център с „международно” значение по подобие на култовите средища в Олимпия и Делфи. Като свещено място функционира от дълбока древност, тъй като се свързва с предгръцките или тракийски обитатели на о. Самотраки. По-късно гърците възприемат местния култ, придавайки му нов нюанс и размери. В светилището на великите богове е почитана Великата богиня майка, едно женско божество на природата (подобно на фригийската Кибела), чиито местен вариант се нарича Аксиерос и се идентифицира с гръцката Деметра. Тази богиня се изобразява седнала между лъвове и в ръцете си държи скиптър и фиала.
Първите сондажни разкопки тук са направени от френския консул Μ. Champoiseau през 1863 г. на мястото на античния театър, а систематични разкопки за пръв път се правят през 1873 и 1875 г. от австриеца Α. Conze. От 1938 г. светилището се разкопава от Ню Йоркския университет под ръководството на Κ. Lehmann, а впоследствие (след смъртта на последния през 1960 г.) на J. R. McCredie.
През 1956 г. са реставрирани пет колони и централни архитрави от фасадата на светилището с финансовата подкрепа на Фондация „Bollingen”.
Основните сгради и архитектурни комплекси в археологическия обект са:
Храм
Представлява най-ранната и най-голяма мраморна сграда в светилището, над което се извисява, заради важното си значение в култа към великите богове. Сградата е била украсена с фриз, на който са изобразени танцьорки. Построена е около 340 пр. Χ.
Светилище
Светилището е втората по важност сграда след храма. Тук се е извършвала подготовката за втория етап от мистериите, т.е. наблюдението. Построено е между 325 – 150 πр. Χ.
Куполът на Арсиноя
Става дума за дар на великите богове от царица Арсиноя, съпруга на Лизимах. Представлява най-голяма известна досега кръгла сграда в древногръцката архитектура (построена е между 288 – 281 πр. Χ.).
Пропилеите на Птолемей ΙΙ
Дарение от цар Птолемей ΙΙ Филаделф в чест на великите богове. Построени са между 285 – 281 πр.Χ.
Стоа
Построена е върху западния хълм за да подслонява посетителите на светилището. Построена е през първата половина на ΙΙΙ в. πр. Χ.
Дворец
Става дума за сграда, обслужваща първия етап от започването на мистериите – инициация. Датира се през ранно римската епоха (около Ι в. πр. Χ.).
Свещен кръг
Касае се за едно кръгло пространство на пет циклични нива, предназначено за прави зрители, които са наблюдавали или участвали в мистериите. Построен е в края на V – нач. на IV в. πр. Χ.
Монумент на Нике
Правоъгълна конструкция, отворена от север, където се поставяла статуята на богинята Нике от Самотраки върху кърмата на кораб (статуята се намира днес в Лувъра). Датира се в началото на ΙΙ в. πр. Χ.
Оценка: 5/5 от общо 1 гласували